четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Multi-user

Знам аз от доста време, че Unix-ите попринцип имат като предимство т'ва, че са multi-user операционни системи. Честно казано т'ва ми звучеше като много яко предимство... ако мислим за седемдесетте години на 20-ти век. В крайна сметка всяка сериозна операционна истема в последните 10-15 години под една или друга форма е ориентирана към многопотребителност(ако тая дума я няма в българския речник, вече й е време!).
В последно време много ми се иска да мога да посвършвам няк'ва работа от лаптопа ми на произволни места, позлвайки компютъра ми в офиса. Последната седмица най-много ме тресеше тая треска, щото с почването на учебната година, времето което мога да прекарвам на работното ми място намаля драстично, цифром и словом баш 2(два) пъти.
До сега използвах грозни трикове, които чат-пат сработваха. Тук тунелче, там тунелче, ssh -X, викам си стига ми да мога да си attach-на сесията на tmux-а и да пусна един браузър от там с forward-натия X. Фактите обаче показаха, че т'ва макар и да работи не е супер удобно. Все още съм далеч от възможността да отговарям на "ш'ти го пратя по Skype" с "Е мързи ме с'я да пускам X..."(реален разговор, който скоро ми цитираха). Т'ва иде да рече, че колкото и комфортно да се чувствам на върха на един bash->tmux->vim workstack, винаги мога да стана поне малко по-ефективен ако разполагам с някоя и друга глезотийка на графичната среда, която особено ако биде често необходима благинка, направо се превръща в необходимост.
Днес съдбата ми се усмихна и открих прекрасно решение на проблема си. Както обикновено се случва що се отнася до всичко it-ориентирано това което човек си мисли за свое велико откритие, обикновнео е измислено създаддено че даже и добре документирано от някой друг, преди 10*n години.
Днешният ми малък "EUREKA!" момент, беше свързан с xinit. Опцията да си пусне човек втори Xserver локално е едно безумно удобство, което усещам, че в близко бъдеще ш'а почна да възприемам като сериозна необходимост.
Чак се вдъхнових да опиша как съм го постигнал, та току-виж помогнало някому някога
Цялата магия е нежно събрана в тоя тънък ред:
#> xinit -- :1 vtn

Като резултат на терминал n(до който можете да стигнете с Ctrl+Alt+Fn) се пуска нов Xserver, съвсем гол само с един терминал в него, ник'ви десктоп среди, ник'ви window manager-и.
Ето кратко описание на простичкия ми use-case в случая:
Имам си локален gnome, който върви на терминал 8(сигурно съм трепал gdm-то по някое време, че да не е на седем, а на осем). Отивам на tty1(едва ли има смисъл, но дa отбележа, че нема значение кой точно tty ш'си харесате) и от там с
#>xinit -- :1 vt7
пускам един Xserver на седми терминал, в който съответно върви един графичен терминал. В тоя графичен терминал съм логнат като root, така че от там, предвид че искам да се вържа към машината на хост baba.baba.baba.baba като dqdo всичко нужно е
sudo -u erkunev ssh -X dqdo@baba.baba.baba.baba
(sudo -u erkunev го слагам там, само от параноя, не съм убеден в необходимостта и полезността му). След успешния логин в отдалечената машина всичко необходимо е
gnome-session
или която десктоп среда ви е най на сърце :)
Излишно е да отбелязвам, че добрата връзка между двете машини е важен момент, особено ако искате някоя по-тлъста десктоп среда.

Надявам се това невероятно откритие на топлата вода поне на един човек да е било полезно и поне на още няколко - интересно/забавно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар